Цялото Туитър войнство

Денислава Симеонова@capital.bg




Ако нещо ви е изчезнало в последните дни - кратко съобщение, книга, колело, шапка - може да обвините един от сценаристите на Слави Трифонов. В Туитър ще ви посрещнат като свой и ще ви почерпят с нови статуси с етикет #siromahovfacts - например с "Щях да кажа нещо, но Иво Сиромахов ми взе думите от устата" или "Най-краткия виц: Сиромахов не е откраднал…"

Фитилът се запали миналата седмица, когато блогър показа нагледно как писателят Иво Сиромахов присвоява статуси от микроблогинг платформата и ги пуска от свое име във Фейсбук. Туитър бомбата избухна в понеделник и уби работното време както на туитващите, които се надпреварваха със стотици остроумни реплики на тема "Сиромахов", така и на публиката, която четеше отстрани и се превиваше от смях в "най-смешният ден в Туитър".

Само че забавното свърши и започнаха въпросите: Защо Иво Сиромахов не отговаря на провокацията? Защо Шоуто на Слави не споменава нищо по темата три поредни вечери? Защо медиите мълчат? И защо беше целият шум?

Историята "ние атакуваме, той отрича и мълчи" позатихна, но от нея със сигурност ще останат две поуки. От една страна е непознаването на онлайн етикета. Туитър обществото в България е малко и има собствено говорене, разбираемо най-вече за хората, които прекарват много време онлайн и познават особеностите на онлайн комуникацията - блогъри и занимаващи се с интернет бизнес. Те знаят писаните и негласни правила за общуване в социалните мрежи и улавят всеки фалшив тон, да не говорим за грубо нарушение на въпросните правила.

Ако някой попадне случайно в тази среда без да е имал опит в мрежите и без кръг от приятели там вероятно ще се почувства изгубен и бързо ще се откаже, защото разнопосочният поток от мисли му се струва объркан и безсмислен. Точно в този дух са двете статии на Иво Сиромахов, в които осмива Фейсбук и Туитър. В тях естествено няма да прочетете и дума за кодекса на честта на живеещите онлайн, според който правилото да споменеш автора и да дадеш линк към текста, който си цитирал, е равно на закон. Не само това. Преди седмица във Фейсбук кореспонденция сценаристът каза: "Знам, че има хора, които живеят в мрежата, и единствената им радост е да наплюят някого, ако е известен човек - още по-добре. Но тяхното мнение не ме интересува". Което само даде нова храна на туитващите.

Още след публикуването на иронията за Фейсбук в личния сайт ivosiromahov.com през есента на 2009 се появиха претенции за заимстване на идея и концепция от по-раншен текст на блогъра Тимур. А постингите на therealgenadi и trikorni година по-късно отприщиха туитър недоволството. Един извинителен статус във Фейсбук щеше да спечели симпатии и можеше да спре вълната още в началото. Вместо това Сиромахов реагира с думите: "Това са глупости. Някой се опитва да стане известен на мой гръб, но едва ли ще успее".

Подобни са коментарите му във форума в сайта му, където читателите му от няколко дни спорят дали е пиратствал или не, цитирайки части от Закона за авторското право. "Правите ли разлика между авторско и народно творчество? Разбирам, че да се протестира срещу мен вероятно би донесло на някого 5 минути слава, но нека поне да го направи интелигентно", им отговаря Сиромахов.

Междувременно Боян Юруков извади статистика в блога си, според която за три дни 500 души са публикували 4200 кратки съобщения с хаштаг #siromahovfacts, а Дими Костадинов ги събра в онлайн книга. Закачките продължават и днес с образа на Сиромахов, използван в колажи и в клипове. На четвъртия ден от началото на войната официален отговор от Иво Сиромахов няма. Капитал също го потърси за мнение, но той отказа да говори за случая.

Много по-сериозният проблем в казуса обаче е неразбирането на това кому принадлежат авторските права върху текстове, публикувани в интернет. Основното обвинение към сценариста е, че не е посочил кои са авторите на кратките мисли, които е публикувал като свои на стената си във Фейсбук. На критиките той отговаря така: "това са вицове, които нямат автор, вицовете са анонимно творчество, те се разказват от уста на уста".

Само че статусите, копирани до запетаята и пускани от сценариста минути или ден след като са публикувани в Туитър, си имат видими автори - Николай Стойнов (@stoynoff) и Боян Пищиков (@arhivatora). И според адвокат Радослав Парушев подобен акт може да се квалифицира като интелектуално пиратство, тъй като се използват без разрешение произведения на авторското право, които принадлежат на други лица: "Туитовете представляват произведения на литературата. Всяко нещо, което е повече от една дума - две думи една до друга да сложиш - това вече е текст и върху текста съществуват авторски права, които възникват от момента на неговото създаване, т.е. в мига, в който човек си натрака един статус във Фейсбук или в Туитър авторските права са за лицето, което е автор на текста. Един мой туит в моя Туитър профил очевидно е мой без да се подписвам под него", каза за Капитал управляващият партньор на адвокатска кантора "Овчаров и Парушев".

Според чл.94а от Закона за авторското право и сродните му права от всеки, който неразрешено използва произведение на авторското право, може да се търси обезщетение, което се определя от съда по справедливост от 500 до 100 хиляди лева. Защо обаче да се стига до дела, когато е достатъчен съвсем малък жест - например отговор на сценариста към Туитър обществото. Което на свой ред да намали агресивния тон и само за момент да си представи какво може да постигне с една туитър вълна, насочена към добра и полезна кауза.


Каре:

Малка част от туитите, изстреляни по посока на Сиромахов

@ipavel За крадец не ставаш сине, ти си сце-на-ри-и-ииист!

@Thundercash Препоръчително е след всички статуси да слагате #siromahovfacts , за да е по-лесно на Сиромахов да ги копира

@HristoRadichev Щях да кажа нещо, но Иво Сиромахов ми взе думите от устата...

@dido_pro copyright за някой означава копирай правилно

@kunstdrom Сиромахов изнася лекция пред студенти сценаристи-" Ето колеги тук е бутона Copy, а тук Paste "

@iapostolov Най-краткия виц: Сиромахов не е откраднал…

@Elenko Google излиза на Сиромахов с 2 бутона, "търсене" и "чувствам се Сиромахов". Вторият генерира сценарий за Слави.

@nikcname Трите любими филма на Сиромахов са "Открадната красота", "Крадящият с вълци" и "Междузвездни крадни".

@dexterbg 23-ти ноември вече е официален празник и почивен ден. Денят бил по-известен като ден на сиромаха.

@Dogan_Marketing Някой може ли да предположи кои са 3те най-изтъркани копчета на клавиатурата на Сиромахов? Точно така Ctrl, C и V

@fatlamer Ако се чудите къде е носа на Сфинкса...ами питайте Сиромахов. :)

@peter_sl Изгубеният кивот е в килера на Сиромахов.